Умела комуникация с децата: Правилно поставяне на въпроси Мотивация и Успех

За да избегнем отказ от отговор при нашите деца, трябва да формулираме точни, ясни и конкретни въпроси, които да насърчават мислене, действие и изпълнение на задачата. Въпросите трябва да бъдат така съставени, че да не предизвикат отговори като "не искам" или "не мога". Например, вместо "Можеш ли да ми кажеш гласните?" можем да попитаме "Кои са гласните?", което дава по-голям шанс за отговор на нашия въпрос.

Допълнителни примери: По – добре е да кажем "Хайде, прочети условието" вместо да питаме "Искаш ли да прочетеш условието", тъй като това дава по-голямо участие и по-малка вероятност за отказ.

Комуникацията с децата може да бъде сложна и да зависи от различни фактори като: възраст, личност или ситуация. Понякога, колкото и добре да сме формулирали въпроса, може да имаме случай на отказ от отговор. Тогава нека се опитаме да окуражим детето, защото то може да се страхува да не бъде отхвърлено или да му бъде натяквано, че е сгрешило или че нищо не знае. В тази ситуация, кажете му: „Не се тревожи, че може да сгрешиш. Ако не сгрешим, как ще разберем кое е вярно?“ Ако причината за твоя отказ от отговор или изпълнение на упражнението е, че не си уверен/а в отговора, хайде заедно да стигнем до него. „Аз вярвам в теб и зная, че ще се справиш.“

Изразявайте уважение към усилията, които детето полага, използвайки позитивни изрази като "Браво!", "Справяш се отлично!", „Зная, че ти е трудно, но заедно ще успеем.“ Изразявайте на глас Вашата положителна емоция от техния успех, без значение голям или малък е той.

В тази насока ще Ви разкажа една история за мой бивш ученик, който вече е тинейджър. Няма да назовавам имена, ако майката, която го чете е в групата и припознае детето си. Бих искала да й кажа, че нейното дете ще го помня докато съм жива. Прекрасно дете е.

С тази история само искам да ви кажа колко важна роля имаме ние като родители и учители и колко е важно подходът ни към децата. Знаете ли? Трябва да вярваме повече в тях и да не ги подценяваме. Когато ние вярваме в тях и те вярват в себе си.

Случката е следната: Първи клас сме, много сме, различни сме. Едни се справят по-бързо с учебния материал, запомнят буквите, четат и пишат добре. Има и други, които са по-назад, не запаметяват всички букви, когато ги вземем. И от тук идват трудностите при писане и четене. В класа си имах едно момченце, на което му беше много трудно да чете, да пише в същото време и заекваше. Това прави работата и усвояването на материала по писане и четене още по-трудна.

Това детенце не взимаше участие в часовете, когато задавах въпроси. Избягваше контакт, защото се притисняваше, че няма да е на нивото на другите в класа. Може би ще звучи нескромно, но съм щастлива, че това детенце попадна в моя клас и точно аз му бях учител, защото с любов, постоянство, загриженост и отдаденост ние двамата с него постигнахме голям прогрес в четенето му, писането се подобри.

Някои от вас знаят, други може би не, но в българското училище има допълнителни часове по български език и математика, в които се работи с децата, които остават назад с материала. При разговор с майката стигнахме до съгласие, че ще запишем детенцето в тези допълнителни часове по български език. Записахме го и започнахме работа. В началото беше трудно, детенцето не вярваше в себе си. Усещах, че се притисняваше, страхуваше и срамуваше, че не е на нивото на другите ученици. Но час след час, това дете повярва в себе си. Всеки ден ми задаваше въпроса: „Госпожо, кога пак ще имаме допълнителна работа? Кога ще четем?“ Беше много развълнувано, защото имаше прогрес в четенето му след всички тези часове.

Не смятам, че този прогрес е само от упражненията ни по четене, а от това, че всеки малък успех, всяка успешно произнесена сричка, която чувах от него, аз отбелязвах положително с думите: „Видяли, знаех, че ти можеш. Вярвам в теб, повярвай и ти!“ Бях искренно щастлива и от най-малкия напредък и го показвах. Децата чувстват искрените емоции. Точно това стимулира и моя ученик и събуди желанието в него да полага повече усилия, да участва в часовете, да разказва урока. Вече не се притисняваше от заекването, а беше уверен в себе си.

Тайната на взаимната работа между нас и децата е комбинация от добре структурирани въпроси и от това да ги ценим, окуражаваме, да им показваме, че не са сами, когато им е трудно или не се справят добре. Да знаят, че ние сме там и заедно ще успеем. Може да е бавно, но ще успеем.